Showing posts with label протести. Show all posts
Showing posts with label протести. Show all posts

Thursday 30 April 2015

Прасета бият Мустаци, брат...

Милиционер бил изпратен да охранява тържествена заря-проверка по случай 3 март. След събитието, близките му го питат:
- Кажи сега, как беше зарята?
- Ми нема, нема, па изведнъж си такова майката!

Така гласи онзи стар-прастар виц. Горе-долу така изглеждаше и онова, което се случи в ТВ7, когато кредиторите на телевизията отидоха да си вземат дължимото.  Нема, нема, па изведнъж…
Ако погледнем трезво и делово на нещата, не се е случило нищо особено – една фирма дължи доста пари на една банка, срещу които е заложила техниката си, не си плаща вноските по кредита, банката отива да си  вземе залога, та белким покрие поне част от дължимото. Така е по закон и същото това ще се случи ако например аз спра да си плащам вноските по ипотеката – един ден, частен съдебен изпълнител ще цъфне у нас и ще ми нареди да си събирам партакешите, защото апартаментът вече не е мой. Тhis is the law!  

В случая обаче фирмата е точно ТВ7, банката е именно КТБ и иначе напълно законната, нормална като практика, макар и неприятна за всички операция по изземването на особен залог по кредит, се провежда с помощта на крупни полицейски сили. И изведнъж…
Хронологията на събитията е ясна, всичко се случи в пряк телевизионен ефир, така че няма какво да я повтарям, а и за друго ми е думата.

Цялата история от вчера, пардон - ИСТЕРИЯТА от вчера, за мен е поредният добре планиран, организиран и може би не толкова добре изигран епизод от сериала „Прасета бият Мустаци, брат“, както го нарече един образ в туитър. Това мисля, че ясно на всички. И аз, като всеки средностатистически български сеирджия, принципно нямам нищо против един чудесен публичен скандал между всякакви родни Капулети и Монтеки. Като данъкоплатец, гражданин и приблизително интелигентен човек (не непременно в този ред) обаче имам много против феноменалното количество глупост и абсурд в сценария на епизода.
Така че, все пак ето какво научих от въпросната истерия аз.

Вчера следобед, за пръв път от не знам кога, гледахме LIVE & UNPLUGGED как се прилага закона. Дължиш пари, не плащаш, взимат ти имуществото, което си заложил. Наглед просто, ясно, нищо особено. И точно тук е истинската голяма драма от вчера, а именно, че дори когато се вършат напълно законни неща, те ни се струват толкова странни и непонятни, че ни изглеждат като… престъпление! Да, точно толкова сме отвикнали да виждаме това чудо „правосъдие в действие“, че направо сме го забравили как изглежда. Не е нормално това, обидно е, но може би пък е и съвсем естествено, когато сложим в уравнението ТВ7, КТБ, Цв. Василев, ПеевФски, # КОЙ, Бойко Борисов, българска съдебна система и полиция.

Доста преди 13 юни 2013 г. намирах за обидно към самия мене си да гледам ТВ7, може би защото имам някакъв журналистически и медиен опит и не харесвах това, което виждах в тази телевизия - нито като съдържание, нито като бизнес-модел. След юни 2013 г. мисля, че е напълно ясно защо не намирах нито смисъл, нито оправдание, да гледам тази телевизия. Не мисля за необходимо да съм 30567-мия, който ще постне клипа от „Господари на ефира“, посветен на начина, по който ТВ7 отразяваха протестите от лятото на онази година.

Вчера обаче гледах живата передача на опълченските напъни на екипа на телевизията и много трудно се удържах да не се поддам на поривите истеричен, злорад смях. Цунамито от глупости, изречени от хора с претенции да са журналисти в пряк телевизионен ефир, цинизмът и иронията на ситуацията, в която главни герои от клипа на „Господарите“, които от години ядат бял хляб от ръката на Пеевски и Цветан Василев (заедно и поотделно), крещят „КОЙ? КОЙ? КОЙ?“ в лицето на полицаите… Уау! За колко точно тъп и късопаметен ме вземате? А воплите за „удар по свободното слово“ и нюзwithme са просто смешен плач, който се опровергава от самия факт, че изобщо видяхме директно в ефир всичко, което се случваше в телевизията. Както каза Мария – точно ТОВА е свобода на словото и самият факт, че се налага да ви го обясняват е доста обиден. Към самите вас, работещите в ТВ7 най-вече. Защото харесва ли ви или не, вие също носите пряка вина хората да не виждат законност дори там, където я има.

Ако все пак уважавате или сте близки на работещите в ТВ7, трябва да знаете, че проявите ви на съчувствие към тях, задължително трябва да съдържат думите: „Слепи ли бяхте и сега ли прогледнахте? Или сте си тъпи по рождение, та не разбрахте още преди две години в какви лайна сте затънали?“ След което да им помогнете както можете и както намерите за добре. Не, няма да е обидно, ще бъде вярно и честно.

А какво да кажем за полицаите, на които беше заповядано да „съдействат“ на частния съдебен изпълнител? Нямат ли в СДВР един поне що годе нормален PR, който да им обясни как действат полицейски униформи в телевизионното студио на журналистите и публиката? Явно нямат. Или поне по сценария на този епизод не се е предвиждало да имат. Полицаите очевидно нямаха никаква представа как трябва да се държат и какво да правят. Ми да, не е като да събираш двайсетачки от шофьори-нарушители, вноски от квартални дилъри и каналджии на бежанци. Не е като да нагъваш банички и кифли и да отпускаш колан, че шкембето вече прелива над него. Не е дори като без отличителни знаци, скрит зад шлем и платмасов щит, да проправяш път на бял автобус през протестиращи. Не, това се нарича прилагане на закона и вие очевидно също сте забравили какво е и как се прави, досущ като всички нас. Чувам, че заместник-директорът на СДВР и началникът на 6-то РПУ са подали оставки и министърът на вътрешните работи ги приела. И какво имаме сега? Рота полицаи, употребени и зарязани като магистрални курви, наречени тъпаци от министър-председателя, плюс излъчени на живо доказателства за правдивостта на тъповатия виц от началото. Обидно.
Като споменахме премиера, да си кажа. Той заяви в пряк ефир очевидното на нааканите от срам или объркване водещи на ТВ7 (те пък, явно по стар навик, пуснаха езици да оближат каквото там той им подава). След което какво направи? Това, което прави всеки загащен гащник с валст и цъфнали магнолии в двора - въздаде джъстис фор ол, тоест нахока подчинените си пред строя и уволни един-двама. Щото нали не се съмнявате, че премиерът е поискал оставките на ония двама клети началници? Упс, извинете, не знаех, че още е тайна, че всъщност премиерът ръководи това министерство... Което пък, за пореден път през последните десет години, също намирам за обидно.

Комедията на абсурда, която гледахме в ефира на ТВ7 и в която законът и прилагането му бяха показани като нещо неуместно, невалидно и изкривено, разбира се, не е нито първата, нито последната от този род, която ще видим. Заеми към КТБ имат и доста вестници, включително водещи всекидневници, а фалитът на КТБ прави тези заеми незабавно изискуеми. Как ще се развият нещата с тях, според мен, ще даде доста ясни примери как работи моделът, изграден с моите и вашите пари, за придобиване на държавата от страна на група нейни граждани. Което пък едва ли ще значи нещо за нас като избиратели, поне доколкото познавам народа си. И съжалявам, Маро, че пак те споменавам, ама по този въпрос поне, няма да има добри новини. Това вече дори не е песимизъм, FUBAR e положението.


ПП: Преди време, един приятел ми даде една визитка на служител на МВР. Някой си Иван Пепелджийски. Каза ми да си я сложа при документите на колата, "Много ценна и рядка визитка - да си нямаш проблеми с катаджии", каза моят приятел. Никога не съм я ползвал и си нямах идея, кой е човекът, чието име е на нея. Вчера разбрах. Май не ми трябва вече тази визитка... И какво, по дяволите, е Unity 4 Crime? 

Sunday 15 June 2014

We few, we happy few...

Този блог започна приблизително по същото време миналата годинa. Преди една година, плюс-минус няколко дни, насред всеобщата еуфория на #дансwithme, насред заредените с драма, романтика, очакване и пропити с постоянно променящи се дози гняв, надежда, объркване и радост ежедневни разходки по старите жълти павета на София, по време на които срещнах изумителна сбирщина от прекрасни, великолепни хора, които вече с гордост наричам свои приятели.

Една година по-късно…  

Monday 31 March 2014

Yellow Brick Road...

Има в София една такава, широчка улица, която „пронизва сърцето на града“ и свързва всички центрове на силата – реални и символични. Улицата е видяла и понесла какво ли не. Попила е Господ знае колко тона кръв и сълзи, пролени по най-различни и най-често – напълно незначителни лични и исторически причини. Понесла е тежестта на стотици танкови вериги – кога заради преврат, кога заради парад. Понесла е милиарди стъпки на милиони хора…  Има си улицата име, история  и прочее.  Имаше даже доста кестени покрай нея, ама ги отсякоха. Най-често й викаме на тази улица
„Жълтите павета“. По очевидни причини.


Thursday 23 January 2014

"Здрави са. За осиновяване."

Европейската комисия, след 18 месеца туткане, пусна един доклад за напредъка на България. В доклада - нищо ново, нищо, което да не знаем. Нищо, което да не ни е ясно до болка – не сме мръднали особено от 2011 г., все такава безнадеждно депресираща съдебно-политическо-мафиотска кочина.
Защо изобщо го чакахме тоя доклад? Какво си мислехме, че ще прочетем в този безмерно дипломатично написан, скучен и доста мъгляв на моменти текст? Някаква недостъпна, непознаваема за нас божествена истина, която да ни отвори очите? Заключения,  които не можем да направим и сами след само една разходка по улицата или с едно пускане на новините в 7 (ако случайно сте били в кома през последните години, разбира се)? Или ви става много гот щом можете да кажете: Ей го, бе – и европейците ни разбраха какви сме мизерници, крадци и некадърници.

Monday 9 December 2013

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…
Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 

Sunday 17 November 2013

Doesn't Matter - Had Sex!



Минаха двата паралелни митинга – на БСП+ДПС в София и на ГЕРБ в Пловдив… И се започна едно мерене, едно броене, едно доказване, едни фотомонтажи на снимки от едно или друго събитие, приведени като доказателства, едно „По данни на МВР, на едното място бяха толкова, на другото - онолкова“ и още „Пф, лятото на #ДАНСwithme само едната вечер бяхме толкова, кви ги плещи тоя Станишев?“… Като оня герой на Ицко Финци броим дивите зайци и дори не можем да кажем защо, аджеба, това ни е важно.
А всъщност, няма никакво, абсолютно никакво значение 

Tuesday 5 November 2013

Срам ме е и ти се чудя, народе...


Срам ме е, народе мой, срам ме е от тебе и ти се чудя... И защо ли? Защото се опитваш, с всички сили се опитваш да ме научиш да те мразя. Какво да се прави, аз съм част от тебе, ти си част от мен. Не мога да те извадя от кръвта си южна, защото не мога да се правя, че не съм част от юнашкото племе... Племе... Как ти подхожда тая дума само...
Срам ме е и ти се чудя, защото

Monday 28 October 2013

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика...
...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка. 
"Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...  
...Добрата другарка Мая

Wednesday 23 October 2013

SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Преди всичко, благодаря на Божо за неговата реплика на последния ми пост. Благодаря му за вниманието и най-вече за незаслужено смисления и адекватен отговор на моите емоционални дрънканици... С него се разбрахме, че имам право на дуплика, така че - прего.
Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията.
SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...

Wednesday 9 October 2013

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,

Thursday 5 September 2013

Много кратко отворено писмо до Бойко Борисов

Уважаеми господин Борисов,
Само нема да ме занимаваш повече със себе си. Видех те колко можеш. 
Със здраве.

Wednesday 4 September 2013

Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...




Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това

Sunday 28 July 2013

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.

Thursday 25 July 2013

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:
'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."
Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че

Monday 22 July 2013

"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:
Оливърчо...
В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро

Tuesday 9 July 2013

Бабките, "ония с фотошоЛите в жисиемите" и аз - истинска история


В последните дни нещо не ми се получава да стигна до протеста - все по някакви мои си, дребнобуржоазни, битови причини. 

Така и снощи - прибирам се като примерен чиновник в шест и нещо, надлежно закупил провизиите за поредна среднокласова вечеря от гнусния младостки пазар. Пред входа ме посрещна обичайното сборище лелки, чичковци, баби и внучета, което обичайно се крие в сянката на блока по това време. 

Току до входа, на една пейка седи Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня, дето май живее на 8-мия етаж. Седи и диша тежко, придърпала тежката торба с покупки плътно между краката си. Вижда ме тя, казваме си здрасти-здрасти, а после тя пита:

Monday 1 July 2013

Първи национален стокхолмски синдром

Синът ми вчера ме пита, ни в клин, ни в ръкав, какво е стокхолмски синдром. Чул го в някакъв филм. Обясних му, щото съм начетен и знам.
Стокхолмския синдром е онзи псохологически феномен, когато хора, взети за заложници, започват да изпитват симпатия към похитителите си и техните мотиви, че дори понякога и застават на тяхна страна и ги защитават. Нарича се така заради една криза със заложници по време на банков обир в Стокхолм през 1973 г., когато станало така, че заложниците така харесали похитителите си, че само дето не се били с тях срещу полицията. Всеки психолог ще ви каже,

Friday 28 June 2013

Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм.
Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?

Sunday 23 June 2013

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."
Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 

"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни.