Tuesday 27 June 2017

Една доста фалшива новина


Една четвърт от българите твърдят, че всеки ден попадат на "фалшиви новини". Седем от десет пък твърдят, че са попадали на такива, макар и не непременно всеки ден. Но има едни 13%, които дори не знаят какво е това.

Ако сте от тях, спокойно, не се тревожете: никой не е в състояние да научи всичко на този свят, a и за да научите какво са фалшиви новини и да знаете как да ги различавате от останалите, ще трябва да научите още толкова много неща, че вероятно е по-добре изобщо да не започвате. Така че, зарежете този текст, в него няма нищо интересно за вас, той е, хм, фалшива новина. Наистина.
За останалите, ето за какво си мисля тези дни по темата:

Не можем да разсъждаваме и да говорим за фалшивите новини без да сме наясно какво е журналистика и какво е свободно слово. Няма да обиждам никого с моите собствени или цитирани дефиниции за журналистика и свобода на словото. Само ще кажа, че според мен фалшивите новини са дериват на гарантираните със закон свобода на словото и свобода на изразяване, както и на многообразието на видовете журналистика. Фалшивите новини изобщо не са някакъв нов феномен - има ги от векове, даже хилядолетия, но днес те появяват и разпространяват в нечуван в историята мащаб и с невъобразима скорост. Благодарим ти интернет, благодарим ви социални мрежи, благодарим ви мобилни телефони с камери и видеозапис - заради вас сега всеки човек е медия и понякога, напълно без да иска и съвсем непреднамерено може да започне да бълва фалшиви новини.

Не трябва ли да се направи нещо по темата? Вероятно трябва. Лошото е, че всеки опит да бъде прекъснат потокът от фалшиви новини чрез принудителни мерки, като например спиране на сайт, печатно издание или предаване по телевизията, неминуемо ще бъде най-малкото на ръба на цензурата, която е обратното на сободното слово и е нещо лошо... Нали? Или не е?.. А не може ли само мъничко цензура все пак? Съвсем мъничко, колкото да спрем да се ядосваме за известно време, че баба ни е шернала малоумна статия за лечебните свойства на препиканото от девица мушкато?

Изобщо, кога и дали въобще някой има право да ограничава правото на автора или журналиста да информира и да анализира ставащото в света около него, дори когато го прави по откровено малоумен, лъжлив или дори направо опасен начин?


Не, не може и никой няма право на нещо подобно, не и в демократична обществена среда. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, всеки е сам за себе си в тази информационна война и трябва сам да намери начин да различава фалшивата от истинската новина, измислицата от факта и т.н. Да, това може да бъде доста трудно, със сигурност изисква образование и аналитичност, но това мисля е единственият честен и сигурен начин. Или почти единственият. Ако фалшивата новина касае лично вас, можете да опитате да осъдите авторите на новината и изданието, което я е публикувало. Желая ви много сила и упоритост, както и ви пожелавам да имате досататъчно пари, защото също ще ви трябват, особено ако искате материално обезщетение. Общо взето съдебният иск е единственото законно и потенциално успешно средство ако не срещу самите фалшиви новини, то поне към средата, от която се разпространяват и най-добре виреят. Кой знае, може да стане чудо и делото, което заведете да се окаже дотолкова успешно, че да затворите някой гнусен, жълто-кафяв сайт.

Но фалшивите новини изобщо не са най-големият ни новинарски проблем. Те са следствие и от процеси, които се случват от години пред собствените ни очи. Спомнете си, че повечето български печатни медии са собственост на различни бизнесмени, до един в специфични, често променливи отношения с власта. Един от тези бизнесмени, освен медии притежава и най-съществените разпространителски фирми, без които нито един вестник не може изобщо да достигне до читатели. Овладяването на медиите от страна на политици и бизнесмени и принуждаването на медиите да обслужват конкретен политически и/или бизнес интерес е грубо нарушение на всеки аспект на свободата на словото и доста по-сериозен проблем според мен от фалшивите новини. Всъщност, за мен е очевидно, че aко някак успеем да се спрaвим с този модел, ще успеем ако не да премахнем, то поне доста да ограничим и фалшивите новини. Нека бъда разбран правилно - не виждам нищо лошо бизнесмен да притежава медия. По принцип.

Някъде по средата на всичко това остават самата журналистика и самите журналисти. И това, впрочем, е точното им място. Журналистиката и журналистите винаги са били в двойна роля: от една страна те са мост между значимите, интересните и силните на деня и нас останалите. Но от друга страна, те са и мембрана с избирателна пропускливост, която решава коя информация е новина, и коя факт, който може да бъде подминат без да се съобщава. Това двойнствено състояние е и проклятие, и благодат за хората в медиите, но същината, есенцията на техния занаят се състои в избора в кой момент кое от двете ще бъдат. 
Този избор изобщо не е лесен и като цяло зависи от куп фактори, сред които има и някои доста отнесени неща като личен морал и професионална етика, но и някои доста конкретни като закони например. И възможността да правят точно този избор дава на медиите авторитет и значимост, които често оприличаваме на истинска власт.

Няма как да има честна и качествена журналистика без свобода на словото. Тя е свещено благо на демокрацията, но понякога води до уродства от типа на фалшивите новини. Също така обаче в условията на демокрация всеки е отговорен за своите действия. Това се отнася както за обикновените хора, така и за журналистите, въпреки (а може би и именно заради) специфичния им статут на свързващо звено. И журналистите го знаят и макар че досега да не е открит напълно ефикасен начин да опазят потребителите от фалшиви новини и от пристрастна журналистика, хората се опитват - чрез саморегулация, чрез авто-цензура и т.н., но се опитват, дори в България… Макар че саморегулацията е по-скоро тъжна шега. Ако не сте го знаели, да знаете, че има поне два етични кодекса на българските журналисти и информационни организации, към които са поели ангажимент да се придържат болшинството български медии. Естествено, тези етични кодекси масово не се спазват, но това няма особено значение защото не само медиите, а и повечето от потребителите на новини не виждат особен проблем в това. Неспазването на тези етични норми всъщност е много по-съществено ограничаване на свободното слово от всяко дело срещу медия или журналист заради фалшива или клеветническа новина.

Да, така е - не всеки път, когато от дадена медия или даден журналист бъде потърсена сметка в съда за начина по който си върши работата това задължително е "посегателство над свободата на словото". Както и не всеки път, когато си купите вестник или отворите в сайт с напечатани в него новини, коментари и анализи, това непременно е "свободно слово". Може да е просто сбирщина фалшиви новини.

No comments:

Post a Comment

Дръж се прилично.