Thursday 10 November 2016

Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав

Видите ли, в свой блог пост, моят приятел Божо твърди, че  т. нар. „интелектуален елит“ е откъснат от „народните маси“, живее в собствения си „балон“ и затова стигнахме до това, което виждаме да се случва напоследък в България, Великобритания, САЩ, Западна Европа. 

Според мен, това твърдение не обяснява в никаква степен защо се случва всичко това и защо виждаме такъв подем тъкмо на популизма, ксенофобията, сексизма, расизма и хомофобията.
Елитът по дефиниция е малцинство, различно от масата и елитът по дефиниция е отделен  от нея. Наличието на „елит“ е както следствие на естествени обществени процеси, така и необходимо условие за наличие на лидери и лидерство. И, за разлика от Божо, като едно "елитарно копеленце", аз виждам основният проблем на елита от всякакъв тип точно в това, че
елитът в голяма степен е абдикирал от основната си функция - да бъде лидер и да осигурява лидерство.

Изолацията на това, което Божо нарича „интелектуален елит“ от останалия свят съществува вероятно още от онзи праисторически момент, в който някой кроманьонец се е научил да пали огън с търкане на пръчки, докато всички останали са чакали да падне гръм, да запали гората, че чак тогава да се стоплят на огъня от пожара. Както казах, тази „изолация“ е по дефиниция и съвсем не означава, че елитът не е наясно с това, което мъчи, вълнува, тревожи, радва, очарова масата. Всъщност е точно обратното. Елитът активно се възползва от това знание. Непрекъснато.

Това, което Божо не казва, защото навярно не го мисли, е че елитът, включително интелектуалният такъв, има много повече полза от това „народът да е прост, животът – тежък, скучен“, отколкото да просвещава, просветлява и будителства. ПОне така мисля, защото сигурно не съм достатъчно либерал. Всичките политическа коректност, толерантност, че дори и  благотворителността, които елитът така обича, за мен са само means to an end, инструменти, които служат единствено за основната цел на елита  и тя е той просто да си остане „елит“ – по-извисен, по-добре, по-развит, по-такъв или онакъв от останалите.  Няма значение колко искрени са елитните активисти – с всичко това те не решават проблеми, а често просто изкривяват обсъждането им или напълно го погребват под собствената си, макар и напълно естествена себичност. Справка: Доналд Тръмп, Бойко Борисов, Слави Трифонов, но също и Барак Обама, Хилари или ако щете, хаха, Радан Кънев.

Популизмът, ксенофобията, расизмът, хомофобията, сексизмът са същите такива инструменти. Забележителното е, че те импонират много повече на масите и (както знаем) една от причините за  това е, че дават конкретни, макар и напълно измамни отговори на въпросите „Кой е виновен да сме зле?“  и „Какво да направим, за да не сме зле?“. При това, това са отговори, които не включват самите хора, за които са предназначени, а някакви „те“, „други“, „различни“.  

Най-очевидното решение изглежда е елитът просто да не използва тези инструменти. Също толкова очевидно е, че той няма да спре да ги използва. Но няма как да искаш масата да не е популист, ксенофоб, хомофоб, расист или сексист, когато самият ти си. Защото голяма част от елита е точно такава. Не знам защо е така, вероятно заради нещо, свързано с природата ни на хищни, йерархични  бозайници, знам ли. Парадоксалното е, че ние разполагаме с много мерки, норми и корективи, които буквално ни забраняват да сме ксено- или хомофоби и сексисти и т.н.. Наричаме ги закони и в повечето случаи те са достатъчни, ако бъдат приложени и използвани по предназначение. Всичко изброено, (без популизма) би трябвало да се преследва от закона. Поне така пише в самия закон. Но не се.

Точно затова и виждаме въздълъг шоумен да предизвиква малоумен популистки референдум, предприемач с вериги от бензиностанции и аптеки да се самообявява за „рушител на картели“, журналист да иска построяването на стена от бодлива тел на границата, а отявлен сексист, ксенофоб и хомофоб - да стане президент на САЩ.

Елитът не само че не използва и не прилага законите, които впрочем сам е сътворил, но и активно ги нарушава и/или толерира нарушаването им. Не говоря само за България, говоря за целия „развит“ свят. По-голямата част от елита не просто седи в балона си (по думите на Божо), а буквално се е настанил с пуканки на трибуните, хрупа и от време на време забърсва омазнени пръсти в джинсите, за да не изцапа айфона докато пуска язвителен туит/фейсбук туит.  Знам това, защото го правя ежедневно, в някои моменти – дори ежечасно. Всъщност, правя го дори с този блог-пост. И да, включвам себе си в този „интелектуален елит“, за който говори Божо, ако не е станало ясно и да – не мисля, че правя достатъчно, за да не съм от ония с пуканките. Елитът е наистина презадоволен, презаситен, свръх-мързелив и убеден в собствената си недосегаемост и непогрешимост. Но то, всъщност, никой не е казал, че елитът не може да е глупав.


Между другото, Божо, наистина смятам, че ти си едно от изключенията и смятам, че бих бил безкрайно некоректен ако не го кажа. Поздравления, за всичко което правиш за е-упралението и електронното гласуване. 

Оше текстове от безкрайно вярващия в човешката доброта Божидар Божанов можете да намерите в блога му: https://blog.bozho.net/

No comments:

Post a Comment

Дръж се прилично.