Tuesday, 5 December 2017

Оги

Историята е по истински случай. Имена на хора и места и някои събития са променени.

Оги. Просто Оги. Предполагам, накратко от Огнян, не съм сигурен, но за мен Оги си беше напълно достатъчно. Нямам спомен кой го беше довел в компанията и нямам представа къде живееше, нито къде се е подвизава обикновено. Всъщност, не го бях виждал никога преди тази случка, не го видях и никога повече след нея.

Оги май беше художник. Така ми казаха другите от компанията, но аз никога не съм виждал негова картина. Казаха ми още, че бил „страхотен“, „гениален“, „уникален“, „маниашки“ художник, ама аз не мога да го потвърдя.

1.
Срещнах Оги през едно ненормално лято в края на 80-те. С ужаса на еволюцията Ушко седяхме на гарата в Бургас, пържехме се под слънцето на перона и чакахме

Wednesday, 11 October 2017

Опасният чар на Спас и неочакваната прелест на глупостта

Аферата “Спас”, известна още като “Спасгейт” още се вихри и не е разплетена докрай, а вече се чуват призиви да бъде направен филм. Ако не сте се досетили, да ви кажа, че има поне два такива, все по мотиви на съвсем истински случаи - единият е великолепният “Опасен чар”, а другият не чак толкова великолепният (според мен) “Хвани ме ако можеш”. 
Историята си е все една и съща - ловък мошеник, който си измисля и старателно си изгражда публична легенда за това кой е, какъв е и какво работи с една единствена цел - да отърве неколцина наивници от парите им. Е, има и нюанси в тази цел - амбиция за слава, за признание, за издигане над собствените си привидно ограничени от произход и среда възможности и т. н.
Така че не знам доколко един филм за лицето Спас би бил оригинален. Впрочем, от всичко известно дотук, много малко от нещата, които знаем за него и делата му изглеждат особено оригинални. Не е особено оригинална и наивността и доверчивостта на жертвите му, разбира се. Тепърва обаче предстои да разберем повече подробности за Спас, известен още като Александър Николов - джетсетър, пътешественик, ерудит, експерт и знаменитост. За друго ми е мисълта.

Friday, 7 July 2017

Нелепата, но безкрайно поучителна история за едно дилдо, пакостниците Гого, Евгени и Кинчето и Стефан Стамболов


Както често се случва, всичко започна абсолютно случайно, без никакво предварително планиране и без никой от главните герои да подозира какъв неочакван обрат ще придобият нещата. Което не е никакво оправдание за действията им, разбира се, но поне е някакво обяснение как стана тъй, че цялата нация някак успя за няколко дни да се самоизнасили, при това с помощта на едно-единствено дилдо, а на всичкото отгоре и да усети даже известно удоволствие от акта. Но нека започна от начало...

Цялата работа беше, че Гого, ученик от 11д на елитното столично Средно училище по кибернетика, мениджмънт, археология, нумерология и чуждестранни езици (СУКМАНЧЕ) „Свети Великомъченик Кормесий Горносусурлевски“ щеше да има рожден ден. Неговият доста добър приятел Евгени, ученик от 11а на не по-малко елитната столична Полупрофесионална гимназия по знакова хомеопатия (ПОПРОГИЗНАХ) „Света Евпраксия“ искаше да му направи подарък.

Tuesday, 27 June 2017

Една доста фалшива новина


Една четвърт от българите твърдят, че всеки ден попадат на "фалшиви новини". Седем от десет пък твърдят, че са попадали на такива, макар и не непременно всеки ден. Но има едни 13%, които дори не знаят какво е това.

Ако сте от тях, спокойно, не се тревожете: никой не е в състояние да научи всичко на този свят, a и за да научите какво са фалшиви новини и да знаете как да ги различавате от останалите, ще трябва да научите още толкова много неща, че вероятно е по-добре изобщо да не започвате. Така че, зарежете този текст, в него няма нищо интересно за вас, той е, хм, фалшива новина. Наистина.
За останалите, ето за какво си мисля тези дни по темата:

Thursday, 22 June 2017

Метро 2017

- Не го ли разбираш? Каквото и да правим аз и ти, нищо няма да се промени, - чух зад себе си насред тракането на метрото. - Нито с гласуване, нито с протести там някакви. Нищо няма да се промени ако ония келеши в Народното събрание не искат - продължаваше гласът и аз се обърнах да видя на кого му се говори за политика толкова рано сутрин.

Дядо някакъв. Седеше полуобърнат към събеседника си, друг дядо, говореше, а дясната му ръка описваше ритмични въртеливи движения във въздуха и току наместваше протрития каскет на главата му. Изглеждаше доста стегнат за възрастта си, с отривисти, енергични движения и ако не беше тикът с каскета, по маниери щеше да прилича на поне двама мои приятели, които ръкомахат по подобен начин когато обясняват нещо. "Събеседникът" му упорито гледаше пред себе си без да помръдва и мълчеше, сякаш се срамуваше, че пътуват заедно.

Monday, 27 March 2017

Как търсихме под вола теле, а то се оказа двуглаво

Днес имаме проблем. Проблемът ни е в определен смисъл аграрен, селскостопански. Проблемът ни е, че мнозина от нас се занимават с търсене на теле под вола. Търсят усилено, бясно, трескаво, отчаяно и дори са дали име на процеса: 
Да открием къде изчезна „дясното“ в българската политика!  
Лошото на търсенето на теле под вола е, че (колкото и да е парадоксално) ако наистина го търсиш, най-вероятно в някакъв момент ще го намериш. А още по-лошото е, че изглежда никой от откривателите на телета няма никаква представа какво, аджеба, да правим с въпросното чифтокопитно, което на всичкото отгоре се оказва поне двуглаво, че май даже триглаво, според това от коя страна го гледаш. 
И толкова сме запленени от странността на туй животно, толкова сме шашнати от неговата другост и необичайност, че забравяме изначалния проблем: 

Tuesday, 21 March 2017

10 неизбежни истини за изборите

Аз съм… Не, не съм „среден българин“, защото мисля, че това е политическа измислица и атавизъм от времената, в които индивидуалността беше грях, а самостоятелното мислене – сериозно провинение. В своето несъвършенство, аз считам себе си за „средноинтелигентен българин“, т.е. такъв, който търси знание и информация, подбира източниците си, пресява полученото от тях и стига до някакви изводи, базирани на що-годе основателни (макар и не задължително напълно обективни) допускания.
Затова, когато наближат каквито и да е било избори в България, основната ми грижа не е самият избор за кого да гласувам, а как да потисна напиращите в мен

Tuesday, 27 December 2016

За търсенето на телета под волове и други безсмислици

Теленца...
Disclaimer: Следващите редове са изцяло, напълно и единствено мое мнение, което по никакъв начин не представлява официална позиция на компанията, за която работя, не я ангажира по никакъв начин и не е одобрена или поискана от нея. За първи и вероятно последен път си позволявам да коментирам в блог-пост нещо, свързано с работата ми.

Тия дни прочетох как разни хора се възмущават от рекламата на Теленор с Христос Аргиров. Обявяват я за богохулна и непочтителна към християнската религия и обещават как няма да ползват услугите на оператора заради нея и ни уверяват, че всички служители вечно ще се пържим в ада.

Моля да бъда извинен, но това са пълни глупости. Рекламата много ми харесва, но аз разбира се съм пристрастен, макар да нямам никакво участие в създаването ѝ. Вероятно за мнозина тя не е кой знае какво произведение на „рекламисткото изкуство“ и само времето ще покаже и доколко е успешна като средство за увеличаване на продажбите. Със сигурност обаче не противоречи на никой канон на Българската Православна Църква. Проверих го, доколкото можах. Ако някой може да ми докаже обратното, да заповяда. Но без чувства и излишни емоции, моля, В крайна сметка не е станало кой знае какво по никой стандарт.

Friday, 16 December 2016

Съвсем обикновен расизъм

Случката с българина, който изритал беззащитна германка по стълбите на берлинското метро е, разбира се, кошмарна история. Извършено е криминално престъпление и виновникът трябва да бъде издирен, съден и наказан според закона. Това за мен е пределно просто и пределно ясно.

Това, което не ми е ясно е защо е целият този страничен шум около факта, че извършителят е български гражданин и че освен това е и ром. Не са ми ясни и всичките приказки „срам ме е, че съм българин“, предизвикани от това престъпление.

Лично аз не мисля, че етносът на престъпника е някакво обяснение за бруталната агресия, която се вижда на видеозаписа  от събитието, нито че допълва по някакъв начин историята за него. Не вярвам и не мисля, че всички роми

Thursday, 10 November 2016

Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав

Видите ли, в свой блог пост, моят приятел Божо твърди, че  т. нар. „интелектуален елит“ е откъснат от „народните маси“, живее в собствения си „балон“ и затова стигнахме до това, което виждаме да се случва напоследък в България, Великобритания, САЩ, Западна Европа. 

Според мен, това твърдение не обяснява в никаква степен защо се случва всичко това и защо виждаме такъв подем тъкмо на популизма, ксенофобията, сексизма, расизма и хомофобията.
Елитът по дефиниция е малцинство, различно от масата и елитът по дефиниция е отделен  от нея. Наличието на „елит“ е както следствие на естествени обществени процеси, така и необходимо условие за наличие на лидери и лидерство. И, за разлика от Божо, като едно "елитарно копеленце", аз виждам основният проблем на елита от всякакъв тип точно в това, че